Скъпоценният камък се беше загнездил в главата на човека и никой не можеше да го извади.Където и да ходеше мисълта му беше там.Защото,си мислеше той,каква е ползата да стои там.А"там" беше мястото където го бяха открили някакви хора,които влизали надълбоко в пещерата.Но без малко да останат при камъка,защото точно тогава земята се размърдала и те трябвало да излизат на пожар.А после ги било страх да влязат там.А истината беше,че видяли нещо да блести в тъмното.Човекът направи всичко възможно да влезе в пещерата и страх не страх се домъкна до мястото където можеше да бъде камъкът.И наистина нещо го привлече със светлината си в тъмнината .Взе го и без да му мисли много се върна бягайки назад.На светлината дори не го разгледа и чак като се прибра в къщи разтвори ръка и погледна в нея.Камъкът беше неголям но блестеше с различни цветове.Човекът го остави на масата и отиде да се измие.През това време едно детенце полюбопитства да види какво е това.Взе камъка и излезе навън.Замери с него патките в близкия гьол.Човекът потърси камъка на масата и като не го откри се сети да пита детето дали не го виждало.То му каза че взело един камък от масата и с него замерило патките...А една патка се засилила към него и щяла да го захапе и то се върнало в къщи.Това е.
ПОУКА:Нито скъпоценният камък има стойност,нито златото,нито книгите,след като няма кой да ги оцени.
ПОУКА:Нито скъпоценният камък има стойност,нито златото,нито книгите,след като няма кой да ги оцени.
Няма коментари:
Публикуване на коментар