Притчи

1.Един човек си живеел спокойно.Нищо не нарушавало равновесието му.Имал толкова,колкото му трябва и не се оплаквал от нищо.Но в безличния му живот започнала да наднича съседката.А там където жена се намеси става или война,или развод,или писва след някое време бебе,или плъзва клюка.Потискал мъжа в себе,нашият човек,но не издържал и изневерил на жена си.И нещата приключили без драми и трагедии.Но гузната съвест заговорила у човека и той,де насила,де от съвест признал на жена си изневярата.А жена му отговорила,че това не я изненадва,защото това и било познато.И всичко приключило мирно и тихо.Но вътрешният духовен мир на човека вече не бил същият.Защото времето минавало,а той едва сега разбрал,че равновесието можело да се крепи и на други,по съблазнителни неща.Идвод:Всеки сам открива вечните истини.
2.Иван върви и мисли.Гледай как го е направила природата,охлювът се влачи и за всички други същества това е мъчение,но пък летежът на птицата предизвиква страх у този,който не може да лети.Свят като цвят.Различен и интересен.Но едно куче се нахвърля върху мислещия Иван и за малко да го ухапе.Гледай каква несправедливост,ами аз ако се хвърля да го хапя,ще му бъде ли хубаво.А светът си продължаваше да бъде такъв,какъвто е,независимо от мислите на Иван и той разбра,че нищо не зависи от него...