Нежно

Твоето конче не знае умора,
летиш със него,неуловима...
Надбягваш се с вятъра,много
птици дори бързо задмина...

Щастлив е денят, че те има,
нощта те гали с топлината си.
Ти си едно ангелче невидимо,
което живее в душата ми...

Размива се образът ти с времето,разбива се
на много малки парчета и изчезва завинаги...
Остава само чувството,с което съм събирал
думите и с любов съм ги подреждал в рими...

Ухае цветът розов,с пчелите нежно
флиртува...Те отнасят прашеца
там,където внимателно го полагат
и медът на обичта им грейва...

Като ябълков цвят край помийна яма,
любовта е днес в живота ни...
Цъфти дървото,а прасетата лакомо,
очакват плодът да налее сок...

А тогава?

И след като минат лудориите на младостта,
ще дойде трезвото осъзнаване.Тогава може би
цветът ще се сети,че напразно е флиртувал
с вятъра,който ще се киска сред клоните...