Без утре

Обречено е чувството истинско,
времето силно го притиска...
То търси своето място и иска
да го има,да е автентично...

Но не му вярват и презрително
го отпращат само в стиховете...
И то зъзне и гледа подозрително
и тайно си бърше сълзите вечер...